fbpx
ЛЮБОПИТНО

Уроците, които получава плувецът от провалите

Кога беше последният път, когато вложихте всичко от себе в басейна и не постигнахте това, което искате? Кога за последно тренирахте усилено и неуморно в продължение на месеци, изпълнени с лишения и зверски тренировки, оставихте душата и сърцето си във водата и въпреки това не успяхте да подобрите постижението си? Това усещане е добре познато на всеки състезател.

Наближават финалните метри от дистанцията, последен напън и финишираш. Сваляш очилата и поглеждаш към таблото. Виждаш нещо, което не искаш. Време, което не ти харесва. Постижение, което не ти носи удовлетворение. Провалът засяда като буца в гърлото ти и болката от него се оформя на лицето. Вече се сещате за какво иде реч.

Всъщност, това не е провал. Това е просто една малка спънка по пътя. Едно нищожно препятствие, което просто трябва да прескочим и продължим напред. Един неуспех. Провалите са по-страшни. Далеч по-страшни. Неуспех…Провал? Не е ли едно и също?

Има огромна разликата между това да опиташ и да не постигнеш целта (неуспех) и ГРАМ да не опиташ и да не постигнеш целта (провал). Как ще разберем кои са силните ни страни, къде да наблегнем, какво да подобрим, ако не опитваме? От неуспехите се учим, а от провалите НЕ. Много често, провалите създават една грешна представа за самите нас и целите, които гоним. Казваме си: „Ако бях опитал, със сигурност щеше да стане.“ „Какво ли щеше да стане, ако бях опитал?“

Никога няма да разберем какво щеше да стане докато, наистина, не опитаме. Провалът е просто оправдание за пред  хората, с което се опитваме да ги убедим, че всъщност някой друг или нещо друго ни е виновно, а ние самите сме невинни, защото каквото е зависело от нас сме го направили.

„Не забравяйте, че неуспехът е събитие, а не човек.“ – 
Зиг Зиглар (американски автор и лектор в областта на продажбите и личната мотивация)

Някои вярват в нас, но има и такива, които разбират какво се случва. С тези оправдания само и единствено заблуждаваме себе си и когато осъзнаем това, нещата се променят. Неуспехите започват да ни мотивират да продължим борбата и да търсим начин как следващия път да преодолеем трудността.

В крайна сметка, най-големият провал е да не опиташ. Но тук идва и нещо друго – страхът от неуспеха.


„За да успееш, твоето желание за успех трябва да бъде по-голямо от страха от провал.“ – Бил Козби
(американски комик)


И това е най-голямата преграда пред успеха. Питаме се: „Ами ако ме декласират?“ „Ами ако не плувам добре?“ Стресираме се и се притесняваме за нещата, които могат да се случат още преди да сме опитали. Влизаме във филма с неуспеха и си представяме, че могат да се случат какви ли не неща още преди да сме опитали.
 

Има доста направени проучвания по тази тема. Едно от тях е следното: група от 100 души са накарани да запишат най-големите си притеснения и страхове на лист хартия и след 10 дни да споделят колко от тях се сбъднали. Единадесет души споделили, че само част от техните страхове се случили. Представяме си бъдещето още преди да се е случило и то в най-лошия вариант, който вероятно е и най-невъзможният.

Всички знаем колко време отделят плувците в тренировки, хранене, лишения и какво ли още не. И ако състезанието не протече по желания от нас начин се демотивираме. Понякога дори се отказваме да продължим.

Когато се научим да приемаме неуспехите като уроци, следващият път, те няма да ни се случат, защото сме научили УРОКА. Най-важното е да влагаме цялата си воля в това, което вършим. Иначе винаги ще се проваляме. Затова не се страхувайте от неуспеха, а го приемете като предизвикателство. Да, вероятността от провал е реална, но страхът е избор. Помислете затова, следващият път, когато отидете на тренировка, или на състезание или се страхувате да направите нещо ново.

Деян Гечев

Източник: https://www.bgswim.com/

×

Like us on Facebook