За първи път плува Галата – Варна през далечната 1960 г.
И така до днес, когато вече се гордее с рекордните 54 участия. „Апетитът идва с яденето“, усмихва се Янаки Ялъмов (84 г.), един от ветераните в най-старото плувно състезание в България – маратонът Галата – Варна.
Само за половин час, докато връща лентата на спомените, разкрива прелюбопитни истории от плуванията си.
„Не съм професионален плувец, обикновен любител. Израснах в Бяла, край морето. Ходехме хлапетиите да пасем коне. Влизахме заедно с тях в морето. Учил съм се да плувам с кон, качен на гърба му. Тези добичета са много добри плувци“, връща ни към детството си Ялъмов.
Искрен е, че по време на първото му участие в проявата емоциите са – вълнуващи, а морето – гладко като тава. „Бях на 24 г. Тогава точките на маратона бяха Галата – Централен морски плаж. Може би около 7 – 8 години финалът беше на този плаж, после на Буна 1, а след това и на Буна 2. Организатор на маратона по онова време беше Доброволна организация за съдействие на отбраната – (ДОСО). В началото плуваха около 40-50 човека“, разказва ветеранът.
Припомня си, че дълги години е плувал заедно с д-р Христо Оджаков и сина му – Крум, тъй като имало традиция да участват цели семейства. „Това младо момче – Крум Оджаков, представете си беше обявен за непереспективен. В един момент го пое най-добрият ни треньор Борислав Георгиев. Направи го балкански шампион на бътерфлай. Голяма работа е Борето – прекрасен треньор и човек! Жив учебник в бътерфлая!“, добавя славният ветеран.
На въпрос какво го мотивира толкова дълго да плува Галата – Варна, отговаря, че участва от обич към плуването: „Нали знаете апетитът идва с яденето, като започнеш те увлича…“. Заради маратона Янаки Ялъмов къса завинаги с пушенето на цигари. Първите години попушвах цигарки, но когато плувах, усещах, че много се задъхвам. Веднага спрях. И така – плуването ме отказа от цигарите. И до ден днешен не съм изпушил нито една“, признава Ялъмов.
Категоричен е, че човешките възможности имат предел: „Идва един момент, в който трябва да кажеш стоп. И сега сигурно мога да преплувам маратона, но съм преценил, че няма да участвам вече. Последното ми участие беше през 2017 г.“.
На младини работният ден на Ялъмов започвал от басейна. Плувал по 2 километра всеки ден. И след това отивал на работа. Сега плува всеки ден в морето. Има двама сина, които също много обичат морето, горд е и с внука си Ясен, който е кръстен на дядо си. Студент е в Холандия.
Купища спомени изплуват в съзнанието на Янаки, докато говорим на басейн „Приморски“. Един от най-ярките е с легендата Алекси Алексиев – Папата. „Участията ми в маратона не винаги бяха при перфектно време. Имаше години с доста сурови условия. В една от тях бяхме заедно с Алекси Алексиев. Духаше пронизващ вятър, водата беше 18 – 19 градуса. Тогава плувахме, без да се притесняваме. Когато си подготвен, нямаш притеснения. Подготовката е много важно нещо. И сега мога да участвам, но трябва поне една година подготовка“, твърди Ялъмов.
Пази прекрасни спомени и от великана на маратонското плуване Добри Динев, който има 6 Рекорда на Гинес! Янаки е присъствал на две от постиженията на славния варненец – 24 часово плуване и рекорд с плуване 100 км. Самият Янаки е участвал заедно с майстора на дългите плувания в рекорда за 24-часово плуване. Знае и с кои треньори Динев е постигнал рекордите – адмирал Петър Странчевски и Милко Рачев, запечатали имената си със златни букви в родната плувна история. Не забравя да изтъкне благородството и героизма на Добри Динев, който спасява 43 души при адска трагедия през 1977г., когато се къса понтонният мост в Белослав и десетки изгубват живота си.
„Когато Добри си отиде през 2015 г., организаторите на маратона Галата – Варна направиха церемония в негова памет и пуснаха венец от цветя в морето. Тогава до мен, на кораба, където беше ритуалът, седеше внукът му Едгар Антонио от Канада. Безкрайно тъжен, прегърнах го и му казах, че безкрайно съжалявам за дядо му“, разказва Янаки Ялъмов.
През годините е плувал в маратона заедно с Момчил Проданов, маратонец, преподавател в катедра „Физкултура“ в Техническия университет във Варна,кондиционен треньор във футболния „Черно море“. Янаки разказва, че редовен плувец в Галата – Варна е дъщерята на Проданов – триатлонистка, която живее във Франция, но всяко лято се връща в родината и плува в маратона. „Плува 4 км в маратона, качва се на колелото – 180 км колоездене, после бяга 42 км. Чудя се откъде вади тази енергия?! Приятелки са с Деси Добрева, тя също е участвала в маратона“.
В Бяла, където е роден Ялъмов, също е имало маратон, по подобие на варненския, стартирал е през 1965 г. и продължила повече от 10 години. „Участвах редовно. Плуваха семейства от целия Варненски окръг“, разказва Ялъмов.
Спомените на ветерана от Галата – Варна нямат край. Като дълга огърлица от перли. „Маратонът не е обикновено състезание, пълен е с толкова много вълнуващи мигове, спомени, срещи с приятели, а суматохата на Морска гара преди старта никога не избледнява в съзнанието ми“, откровен е Ялъмов. Затова дори и вече да не плува маратона, всяка година не пропуска да дойде на Морска гара, за да даде кураж и съвети на участниците и да им пожелае успех.