Като се има предвид печалбата, която елитните спортисти заработват от успеха си, не е учудващо, че продължава да се влагат значително време за изследване и пари в програми, които целят да открият и развият бъдещи елитни спортисти. Тези програми за таланти се стремят да открият млади хора, които са склонни да спортуват, като ги накарат да преминат поредица от физически, технически и психологически изпити. Но крехката възраст на хората, които се включват в програмите, поражда загриженост относно възможно дългосрочно въздействие, което те могат да окажат върху психичното здраве на децата.
Някои треньори, родители и спортни администратори смятат, че специализацията в определен спорт от ранна детска възраст е необходима за постигане на високо ниво в бъдеще. В някои програми специализацията започват на шест или седем години.
В зависимост от това колко рано детето трябва да започне интензивна работа, програмите се разделят на ранна или късна специализация. В много спортове като ръгби пикът на постиженията обикновено се наблюдава между 20 и 30-годишна възраст. При спортове като гимнастика и скокове във вода пикът настъпва по-рано (обикновено късно в тийнейджърския период или началото на 20-те години), така че може да се наложи спортистите да започнат тясна специализация в тези спортове от много ранна възраст.
Изборът обаче рядко се взима единствено от детето. Често решението се влияе от родители и треньори, които насърчават детето да се специализира в даден спорт отрано с убеждението, че това е най-добрият път към успеха.
Ранната специализация обаче носи по-голям риск за спортистите, като тя е свързана с бърнаут (прегаряне), контузии и отпадане от спорта. Голямата инвестиция в спорта от ранна възраст може също да повлияе върху развитието на идентичността на детето, която е ключова част от психологическото му развитие, докато расте. Например, ако детето няма други хобита или не опитва нови дейности, това може да го накара да се почувства така, сякаш самоличността му е свързана единствено със спорта, който практикува.
Ако самоличността на младия човек е обвързана с едно тясно възприятие за себе си, съществува риск да се наруши самочувствието му, когато срещне предизвикателство – да речем чрез контузия, недостатъчна ефективност или отказване. Това може да има значителни последици за тяхното доверие, психично здраве и благосъстояние.
Накратко, ранното специализиране на детето в даден спорт може да ограничи развитието на неговата идентичност и впоследствие това да доведе до влошено психично състояние. В тази връзка неотдавна бяха отправени призиви за закриване на програмите за таланти или поне да бъдат отложени до юношеството.
Това забавяне ще даде на младия спортист повече време да развие идентичност извън своя спорт. Вярва се, че забавеният и разнообразен подход, където младите спортисти могат да опитат редица различни спортове, е по-вероятно да създаде елитни спортисти в дългосрочен план.
В момента в британския съюз по ръгби е установил строг контрол, ограничаващ колко време играчите могат да прекарват на терена в зависимост от тяхната възраст, като има и ясни рамки за началото и края на сезоните. Тези разпоредби целят да гарантират, че младите играчи не стигат до състояние на претрениране и свръх конкуренция. Мярката позволява на играчите да се занимават с други дейности по-често през седмицата и през летните месеци. Но е необходимо повече спортове да последват примера.
В доклад от 2017 г. за нуждата от грижа в спорта, изготвен по настояване на правителството на Великобритания, се призовава всички национални ръководни органи да приемат политика към грижа за спортистите. Докладът излага препоръки, за да се гарантира, че спортистите получават подкрепа за психичното си здраве по време и след кариерата си. Но в доклада не се споменава конкретно за етиката около програмите за откриване на таланти.
Родителите и треньорите също ще играят важна роля в бъдеще, за да гарантират, че децата няма да бъдат принуждавани да правят тясна специализация в спорта и могат да изследват други хобита и таланти.
Въпреки значителните инвестиции в тези програми, ние все още не сме по-близо до съгласуването на набор от критерии, които биха могли да предскажат таланта – например, кой тип тяло или психологически характеристики могат да предскажат бъдещ успех. Ако тези програми продължат, трябва да се направи повече от националните ръководни органи, треньори и родители, за да се гарантират дългосрочното психичното благосъстояние на децата.
Ричард Баскъм е преподавател по психология на спорта в Университета на Източен Лондон.
Източник: Дневник
Снимка: bellamiestore.com