40 г. след участието на Красимир Петков и Тони Стателов в индивидуална дисциплина Александър Николов ще плува в Рио
С треньор като Никола Петров се сбъдват и най-смелите мечти – щастлив съм, че заедно с него успях да осъществя моята детска мечта и ще плувам на олимпиадата в Рио, вълнува се Александър Николов.
Сашо, както го наричат приятелите, вече записа името си в историята, след като си подсигури квота за игрите по време на Открития държавен личен шампионат по плуване за мъже и жени в София. Плувец № 1 на ПСК „Черно море“ направи фурор и прати в историята рекорда на Краля на спринта – Цветан Голомеев, на 100 м свободен стил от 1988 г. – 50,27 сек. Варненецът успя да слезе до 50,03 сек. И както предричат мнозина плувни специалисти, ако в Рио спре хронометрите под петдесет, варненецът ще бъде записан със златни букви в аналите на българската плувна история.
Щастливата вест, която официално потвърждава участието на състезателя на „Черно море“ на игрите в Рио, бе оповестена след общото събрание на БОК. Българската олимпийска делегация вече е ясна. Плувците, които ще представят страната ни, са трима – Нина Рангелова, Венцислав Айдарски и Александър Николов – единственият варненец!
След 16-годишна пауза Варна отново има плувец, участник на олимпиада. Точно толкова години са минали, откакто възпитаникът на именития варненски треньор Борислав Георгиев – Симеон Македонски, взема квота и плува на олимпиадата в Сидни през 2000 г. Тогава вече като състезател на НСА, след изключително силни години и пожънати успехи в „Черно море“, той плува само 100 м бътерфлай, но е един от най-добре представилите се български плувци, като заема 38-мо място с личен резултат от 0.55.49 мин. През 2000 г. квота за Сидни печели и талантът Валентин Милков като състезател на „Черно море“ (треньор – Борислав Георгиев), но той не пътува за игрите, тъй като предпочита да продължи образованието си в САЩ.
През далечната 1976 г. варненците Красимир Петков и Тони Стателов вземат участие в игрите в Монреал. Според статистиката точно от 40 г. варненски клуб не е имал представител на олимпиада в индивидуална плувна дисциплина. Става въпрос за плувци, които във времето, в което са участвали на олимпиада, са се състезавали за варненски клубове.
В Мюнхен през 1972 морската столица е представена от Хриска Пейчева и Ангел Чакъров. В Москва през 1980 г. плуват Ани Монева, Добринка Минчева и Румяна Добрева. На олимпийските игри в Мексико през 1968 г. участват варненците Юлиян Русев, Ангел Чакъров и Мария Николова.
„Класирането на Сашо на олимпиадата е осъществена мечта. Тя е резултат от много труд, жертви и лишения. Доказах на себе си, а и на много други хора, че невероятното е възможно! Имаше много хора, които не вярваха, че това ще се случи, имаше и завист, но нека не гледаме назад. Гордея се с Александър Николов, щастлив съм“, коментира по телефона от Унгария личният треньор на олимпиеца Никола Петров. В момента той е част от делегацията, която предвожда България на европейското по плуване за младежи и девойки.
Треньорът Борислав Георгиев също изрази радостта си от класирането на Николов на олимпийските игри: „Ако в Рио Сашо успее да преплува 100 м, слизайки под 50 сек, ще е първият в България. Това е свръхзвукова скоростна бариера, която трудно се прескача. По мое време бе трудно да слезеш под 1 минута в коронната дисциплина 100 м свободен стил – направи го Валентин Попов през 1960 г.“.
Александър Николов: Сбъднах детската си мечта да плувам на олимпиада
– Името ви остава в историята на варненското плуване след грандиозния успех, който постигнахте – извоювана квота за Рио. Какво е усещането да покриеш норматив за олимпиада?
– След като разбрах официално, че ще плувам в Рио, осъзнах, че съм сбъднал детската си мечта – да отида на олимпиада. Радвах се като малко дете, научих го, докато шофирах към басейна, целият се разтреперих. Вълнението бе неописуемо.
– По-силно от мига, в който разбрахте, че се класирате на световното в Казан, Русия?
– Много по-силно. Няма друг форум като олимпиадата, това е най-високото стъпало в кариерата на всеки състезател. Няма място за сравнение, да се класираш за олимпиада е най-голямата радост.
– Труден ли бе пътят, който извървяхте?
– Имаше много спадове, но за всичко негативно, което ми се случи през годините, сякаш имаше причина. Сигурно така е трябвало да стане, за да стигна днес дотук. Това е една от най-големите ми осъществени мечти! Преди 4 години не вярвах, че е възможно да се случи. Но малко по-малко, заедно с моя личен треньор Никола Петров, който ценя изключително много, успях да извървя пътя. С него се случват и най-смелите мечти!
– Никола Петров заема изключително важно място в кариерата ви…
– Безспорно, без него класирането ми на олимпиадата не би било възможна мисия. Това е човекът, който дори и в най-тежките за мен моменти, ми вярваше и ме подкрепяше безрезервно.
– Какви цели си поставяте за Рио?
– Има малко време за подготовка. Надявам се да задържа добрата си форма и да подобря времето, което дадох на олимпийската квалификация. Целта ми там ще е да сляза под 50 сек. Това ще бъде върхът, който към момента мога да направя на олимпиада. Ако успея, ще е нещо изключително.
– Кой беше първият човек, с който споделихте щастливата вест?
– Обадих се на мой приятел. А иначе, очи в очи, първата радост изживях с треньорката в ПСК „Черно море“ – Доротея Славкова. Като отидох на басейна, тя вече знаеше и двамата съпреживяхме емоцията. Родителите ми също са много щастливи. Баща ми е много запален, много се вълнува. Сигурен съм, че майка ще се вълнува повече на самия старт. И двамата са горди с мен.
– Ще вземете ли талисман за късмет в Рио?
– Не съм суеверен. Не взех талисман на световното, сега също няма да нося амулет. Разчитам на 100 % на себе си.