Разговор на старши треньора Никола Петров с шампиона Антъни Иванов за плуването, САЩ и мотивацията.
За да започнем нека се представиш. Как се казваш? На колко си години? От къде си ?
– Казвам се Антъни Иванов, на 21 години съм, скоро ще стана на 22 години. Роден съм във Велико Търново, в центъра на България, в старата столица и там прекарах по-голямата част от детството ми.
Какво точно стои зад твоето име? Защо си Антъни, защо родителите ти така са решили да те кръстят?
– Баща ми е решил така, заради Антъни Нести, а майка ми заради Антъни Хопкинс. Антъни Нести е първият чернокож олимпийски шампион по плуване, ако повечето от хората не са запознати, а за Антъни Хопкинс няма нужда да обяснявам.
Супер! Това е много готино. Ти си от Велико Търново, а това е град който не се слави много с водни спортове. Как реши да започнеш да плуваш?
– Баща ми е бил плувец на моите години, но при контузия е спрял и може би това е една негова неосъществена мечта – да е добър плувец, да има успехи в плуването и така реши да ме заведе на бесейна в един гаден следобед, в който валеше дъжд, а аз исках да съм футболист. Аз много мразех плуването попринцип. Спомням си, че имаше една палма на басейна в Търново и аз така заставах до нея и плачех, не исках да влизам въобще. Това беше може би в продължение на две-три години. След това вече не съм плакал до палмата, а си плачех направо в басейна след като вляза, но няма как трябва да се тренира.
Разбрахме как си започнал да плуваш, а колко време вече се занимаваш с плуване?
– Ще станат дванадесет години, всъщност тринадесет с тази година. По-голямата част от живота ми.
Как всъщност разбра, че плуването е твоят спорт ?
– Може би ми отне поне четири или пет години. На първия ми мултинейшън, който беше в Кипър през 2014 година, първото международно състезание на което съм участвал. Бях с едни четвърти, пети времена на сто и двеста делфин, дете, което нищо не очаква, на тези години, на такова състезание, с такива плувци. Имаше много хора тогава, които бяха там, а в момента са на много високо ниво, които бяха на това състезание. Тогава спечелих и двете дисциплини като и двете ги спечелих в края и то за много малко. И тогава вече си казах, че щом мога да ги победя тези хора, които толкова време се занимават с плуване, толкова сериозно, значи и аз мога да започна да се занимавам по-сериозно. Може би това беше така момента на реализация, че имам талант за това нещо. До тогава го карах така по-настрани не съм го взимал сериозно. Аз ходех на тренировки по футбол, не ми се занимаваше много с плуване. И в този момент си казах, че трябва да се натисне на това място и от тогава нататък е вече доста по-сериозно.
Много добре, стискам ти палци ! Продължавам със следващия въпрос. Ако можеш да опишеш плуването дори с една дума, каква би била тя?
– Бих казал една дума – трудно, но бих казал една дума и красиво, не знам дори как да го опиша. Бих казал, че плуването е точно като живота – една планина по която се качваш и слизаш. Имаш и нагоре имаш и надолу. Така е и в плуването имаш и хубави тренировки, имаш и лоши. Но в крайна сметка се учи от всичко.
Как се подготвяш ти преди всяка една тренировка?
– Първо най-вече трябва да се загрее, както знаят всички любители на спортовете. Второ, аз в Америка тренирам доста рано, примерно в 6:00 часът сме във вода, така че аз сутрин обичам да ставам доста рано примерно към 5:00-5:15 часът. След което трябва да си направя закуска, трябва със сигурност да си взема едно шише с вода за тренировката, понеже пия доста вода. Трябва да се подготвя психически. Също доста ми помага по път към тренировка да слушам музика в колата, такава, която да ме подготви за тренировка. Това нещо те събужда, мотивира те, вкарва те в едно добро настроение.
Имаш ли някакви специални режими на хранене, някакви ритуали преди тренировка, след тренировка?
– Режими не, но през последната година съм започнал да се храня по-чисто, да си готвя сам. Гледам да избягвам сладки храни и да поддържам едни килограми. Ритуали преди и след тренировка нямам. Но преди старт имам определени ритуали, които правя преди да скоча в басейна. Аз съм доста суеверен и това нещо ако не го направя някъде в главата ми имам чувството, че няма да плувам добре или нещо няма да се получи.
Антъни, благодаря ти за този разговор! Благодарим ти за нещата, които ни сподели. Пожелаваме ти още много успехи в бъдеще!
– И аз ви благодаря !
Вижте цялото интервю ТУК.