Плуването помага за укрепване на организма, като го прави по-силен и здрав, а като бонус оказва и благоприятен ефект върху дихателната система. Вълните от своя страна имат масажиращо действие върху тялото и подобряват кръвообращението.
Брустът е един от най-старите стилове плуване, който води началото си още от каменната ера.
Смята се, че движението на краката при този стил плуване произлиза от плувното движение на жабите, а рисунки на различен бруст са намерени във Вавилонските барелефи и Асирийските стенописи.
През 1538 г., Николас Уинман, германски професор, пише първата книга за плуването – Colymbetes, като целта му е била, не да насърчава упражненията, а по-скоро да намали опасността от удавяне. Въпреки всичко, книгата съдържала добър методически подход към усвояването на бруста.
Олимпийските игри в Сейнт Луис през 1904 г. са първите, където е имало отделно брустово състезание на дистанция от 440 ярда (402 м).
Въпреки че гърдите могат да генерират голяма мощност и скорост чрез движението на дърпане и дори при ритане чрез възстановяване на ръката, възстановяването на краката предизвиква почти пълно спиране на движението. В резултат на това, макар и да изглежда лесен, брустът изисква голяма сила и издръжливост, за да поддържа скорост при всеки цикъл на загребване.
При бруст плувецът лежи с гърди на повърхността на водата и се придвижва с помощта на едновременно изпълняваните симетрични движения на ръцете и краката. Брустът е най-бавният от 4-те олимпийски стила на плуване като причина за това са големите колебания в скоростта между движенията.
Класическият бруст се оформя през 20-те години на миналия век, а през следващите 50 години той непрекъснато се усъвършенства и доразвива, достигайки до така наречения „планиращ“ бруст, използван и днес от елитните брусисти. Планиращият бруст се отличава с високо повдигане на горната част на тялото по време на вдишването.
Състезателната програма на олимпийските игри и световните първенства включва бруст 100 и 200 м.
Положение на тялото
Брустът се плува докато се лежи на гърди, като ръцете едва се подават над водата, а краката са винаги под нея, докато главата е под вода по време на втората половина от цялото движение. Ритането наподобява жабешкото ритане, но когато се изпълнява правилно, то е по-скоро „камшично ритане” заради движението, което започва от центъра на тялото надолу към краката.
Тялото често е под остър ъгъл спрямо движението напред. Това забавя плувеца повече от колкото при всеки друг стил. Професионалните брусисти използват коремните мускули и бедрата, за да добавят по-голяма сила при ритането.
Плуването на бруст за удоволствие изисква по-малко сила и енергия при всяко загребване, от колкото при който и да е друг състезателен стил, макар че е най-бавен. Счита се за най-предизвикателния в техническо отношение и изисква голямо количество енергия, когато се плува със скорост равна на тази при състезанията.
Състезателни правила в дисциплината бруст
- Тялото трябва да бъде непрекъснато в хоризонтално положение с гърди към водата
- Движенията на краката трябва да са едновременни, симетрични в една и съща хоризонтална равнина
- Ръцете трябва да се движат заедно напред и да се връщат назад на или под повърхността на водата
- Не е позволено движение на краката и ходилата във вертикална посока
- На финала състезателят трябва да допре стената с двете ръце едновременно с хоризонтално положение на рамената над, под или на нивото на водната повърхност.
- При обръщането дланите трябва да докоснат стената едновременно, но дланите могат и да не бъдат на една хоризонталната линия.
- Част от главата трябва да се показва над водата при всеки цикъл. Изключение се допуска след старта и след всяко обръщане, когато плувецът може да се гмурне под водата в продължение на едно загребване с ръцете и един тласък с краката.
И за финал още един цитат от Великия Майкъл Фелпс:
„Смятам, че целите, които си поставяме, не трябва да бъдат леснопостижими. Те трябва да те накарат да работиш, дори и това да означава да излезеш от зоната си на комфорт.“
