Плуването по гръб или така нареченият гръбен кроул е последният от четирите основни стила плуване, които ще разгледаме.
Характерно за този стил е, че плувайки по гръб плувецът не вижда накъде плува, но за сметка на това има улеснено дишане в сравнение с останалите три стила.
От една страна движенията на тялото са сходни с тези на кроул, макар че ръцете се движат в обратна посока спрямо него.
Малко история
Този стил е случайно „измислен“ от лош плувец, който бил изтощен от опитите си да плува и се обърнал по гръб , осъзнавайки, че така може да диша много по-лесно и в същото време да се движи. Кой е този човек, обаче, остава неизвестно.
Въпреки всичко, плуването по гръб е един от най-древните стилове плуване, популяризиран от Хари Хебнер (американски състезателен плувец и играч по водно поло). Това е и вторият стил, плуван на състезания, след кроул.
Първото състезание, на което се е плувало гръб като официален стил са били олимпийските игри в Париж през 1900г. на 200 метра.
Историята на този стил плуване се дължи главно на промени, настъпили с течение на времето в състезателния етап. Едно от най-важните развития в историята на този стил плуване е направено в края на 30-те години на миналия век, когато австралийски плувци започват да огъват ръцете си за подводната фаза, вместо да ги държат напълно изпънати. Този начин е доста по-бърз и ефективен. Оригиналното движение на краката от своя страна е било подобно на съвременния удар при бруста, но по-късно се заменя с ритниците на кроула.
По време на Олимпийските игри в Сеул през 1988г. Дейвид Бeрков от САЩ, използва делфиново ритане като плува цели 35 метра преди да включи движенията на ръцете. Малко по-късно Международната федерация по плуване регулира разстоянието, като позволява делфиново ритане с дължина до 10 метра, което през 1991г. бива увеличено до 15 метра.
Един от основните недостатъци на плуването по гръб е, че плувецът не вижда накъде отива, поради това и федерацията позволява обръщане чрез завой малко преди да се приближат до стената, така че да могат да я докоснат, с която и да е част от тялото си. А в наши дни плувците имат право да се обърнат напред, приближавайки се до стената.
Това е третият по скорост стил и единственият, който се плува по гръб. Основните индивидуални разстояния са 50 метра, 100 метра и 200 метра.
Друг интересен факт за плуването по гръб е, че това е и единственият стил, при който се стартира от водата.
Основни техники
Движение на краката
Движенията на краката са същите, както и при кроул с единствената разлика, че тялото лежи по гръб на повърхността на водата.
Движение на ръцете
Ръката се вдига права и леко отпусната във въздуха. В момента, в който застане в перпендикулярна позиция спрямо тялото се извърта леко, така че кутрето да отиде нагоре. То е и първото, което влиза във водата, следвано от завъртане на китката, за да започне изтласкването на водата. След това ръката се връща в изходна позиция с длан сочеща към бедрото.
Дишане
Както споменахме малко по-горе при плуване по гръб дишането е много по-лесно, отколкото при останалите стилове плуване, тъй като устата и носът са над водата.
Не спирайте да плувате, защото наред с многобройните ползи, които плуването ще ви донесе, то ще закали тялото ви. Водата в басейните е хладна, но при движение тялото не усеща това. Плуването подобрява имунната система, а тялото става по-устойчиво на на неблагоприятните условия на на околната среда.
Гръб (плуване)