Плуването е един от най-древните спортове. Доказателства за това са скалните рисунки отпреди 6 хиляди години. Гилгамеш, Илиада и Одисея са други източници, според които се смята, че плуването като физическо занимание води началото си от далечни времена.
Древните гърци не включват тази дисциплина в олимпийските игри, но я практикуват и строят басейни в баните си. В Япония през около 36 г. пр. Хр. започват да се провеждат състезания по плуване между самураите, които са и спред първите известни съревнования свързани с този спорт.
Плуването е и един от най-добрите спортове, които можете да практикувате, тъй като натоварва всички мускулни групи. То е вид аеробно упражнение, което не оказва негативно влияние върху ставите.
В съвременния свят съществуват четири основни стила плуване. Това са: кроул, бруст, бътърфлай или още делфин и гръб. Всеки от тях има своите плюсове и минуси, както и различна степен на трудност, което от своя страна води и до постигане на различни резултати.
Днес ще обърнем по-специално внимание на кроула или така нареченият свободен стил.
Смята се, че наименованието „кроул“, започва да се използва в края на 19 век, след като австралийският плувец Дик Кавил описва техниката си като пълзене през водата (от английски crawl – пълзя).
В Европа кроулът е показан за пръв път от южноамерикански индианци на състезание по плуване в Лондон през 1844г., където индианците с лекота победили британските плувци. Въпреки това, обаче, британците погледнали с високомерие на бързата техника на плуване при индианския кроул и продължили да си плуват бруст.
Няколко години по-късно англичанинът Джон Артър Тръджън започнал да плува кроул като се учил от индианците. При своето плуване той, използвал ритането от стила бруст, вместо това, което използвали те. Много скоро този смесен стил бил наречен Тръджън и бързо станал популярен заради своята скорост.
По-късно австралийските братя Кавъл подобрили стила Тръджън, като взаимствали от Алик Уикъм, млад жител на Соломоновите острови. Така този стил бил усъвършенстван и в началото на 20 век станал известен като австралийски кроул.
През 1950г. името било съкратено само на кроул. С малки подобрения този стил се плува и в наши дни, като е придобил изключителна популярност заради бързината и лесната си техника. При него ръцете и краката се движат последователно и противоположно.
Поради това, че кроулът е най-бързият от всички четири плувни стила, той се превръща и в най-предпочитания в състезанията по свободен стил.
Техника
Движенията на ръцете са кръгови, като за основа се приема осовата линия на тялото по дължина. Едната ръка се изпъва напред, след което се потапя във водата, преминава под тялото и излиза в задната му част, като в този момент другата ръка започва същото това движение. Ръцете се редуват, а през това време краката правят удари (ритници) нагоре и надолу.
При дишане, плувецът обръща главата си настрани по време на възстановяването на ръката, докато устата му е над повърхността на водата. Издишването започва непосредствено след като устата отново е под водата.
Най-често срещаните модели на дишане при този стил са дишане при всеки втори удар на ръката (винаги от една и съща страна) и дишане при всеки трети удар на ръката.
В някои от състезанията може да се използва всеки един от официално регламентираните стилове като бътърфлай, гръб и бруст, но по време на олимпийските игри, кроул си остава фаворита при свободния стил.
Едни от правилата при този стил плуване са, че състезателите задължително трябва да докосват стените на басейна при обръщане, а в същото време нямат право да докосват дъното при каквито и да е обстоятелства.
Иновации в развитието на стила кроул
През първите четири съвременни олимпийски игри, състезанията не се провеждат в басейн, а в открити води:
- 1896 г. – Средиземно море
- 1900 г. – по река Сена
- 1904 г. – изкуствено езеро
- 1906г. – Средиземно море.
През 1904 г. съществува прецедент в историята, тъй като състезанието не се провежда на 100 метра, а на 100 ярда (около 96 м.). Първият 100-метров басейн е построен през 1908 г., като той се намира в средата на стадиона и е заобиколен от пистата. От 1912 г. на Олимпиадата в Стокхолм за пръв път се въвежда и електронното отчитане на времето.
И накрая, за да подобрите техниките си и да усъвършенствате стила е необходимо да научите всяка негова тънкост.
Не забравяйте, че за да постигнете добри резултати в плуването, най-доброто което можете да направите е да плувате повече !
