Известно е, че аеробните упражнения благоприятстват предотвратяването на някои от разрушителните ефекти на стареенето. Все повече проучвания обаче показват, че плуването може би подсилва по един уникален начин мозъка.
Доказано е, че редовното плуване подобрява паметта, когнитивната функция, реакцията на имунната система и настроението. Плуването също така може да помага с възстановяването на пораженията от стреса и да формира нови невронни връзки в мозъка.
До 60-те години учените смятали, че броят на невроните и синаптичните връзки в човешкия мозък са ограничен брой и че след като бъдат увредени, тези мозъчни клетки могат да се подменят. Тази идея обаче е отхвърлена, след като учените започват да виждат достатъчно доказателства за зараждането на неврони или неверогенеза при мозъците на възрастни хора и при животни.
Сега вече има ясни и много точни доказателства, че аеробните упражнения могат да допринасят за неврогенезата и да играят ключова роля за обръщането на процеса или възстановяването на невроните и техните връзки, както при бозайниците, така и при рибите.
Аеробните упражнения спомагат и за отделянето на невротрансмитери. Един от тях е серотонинът, който, когато присъства в завишени нива, намалява депресията и безпокойството и подобрява настроението.
Какво специално има в плуването
Учените все още не знаят каква е тайната съставка при плуването, но са все по-близо до това да я научат.
Този спорт отдавна е признат с ползите, които носи на сърдечно-съдовата система. Поради това, че плуването ангажира всички големи мускулни групи, сърцето трябва да работи много усърдно, което увеличава кръвообращението в цялото тяло. Това от своя страна води до създаването на нови кръвоносно съдове. По-сериозното кръвообращение може също така да доведе до голямо освобождаване на ендорфини – хормони, които действат като естествено болкоуспокояващо в цялото тяло. Това повишение води до усещането за еуфория, което обикновено последва физическата тренировка.
Повечето изследвания за установяване на това как плуването влияе на мозъка се правят с плъхове. Те са добър лабораторен модел заради генетичното и анатомичното си сходство с хората.
В едно от тези изследвания на плъхове става ясно, че плуването стимулира мозъчните пътища, които потискат възпалението в хипокампуса и забавят апоптозата или мозъчната смърт. Проучването също така показва, че плуването може да помогне за оцеляването на невроните и да намали когнитивните ефекти от стареенето.
Един от по-интригуващите въпроси е как по-точно плуването подсилва краткосрочната и дългосрочната памет. За тази цел учени тренират плъхове да плуват по 60 минути на ден пет дена в седмицата. След това екипът тества паметта на плъховете като ги пуска да плуват във воден лабиринт, в който имало скрита платформа.
Плъховете получили по шест опита да плуват свободно и да открият платформата. След само седем дена плувни тренировки, учените отчита подобрение в краткосрочната и дългосрочната памет, въз основа на намаляването на грешките, които плъховете правели всеки ден. Учените предполагат, че това подобряване на когнитивната функция може да бъде използвано като база за използването на плуването като начин за подобряването способностите за научаване на нови неща и уврежданията на паметта вследствие на невропсихиатрични заболявания при хората.
Макар скокът от проучвания на плъхове до хората да е значителен, изследвания при хората показват сходни резултати, които предполагат, че плуването носи ясни когнитивни ползи на всякаква възраст.